120

управлява моето съзнание и тяло по своя преценка. А когато строго контролирам мислите си, той изчезва безследно. Ама че работа!“. Аз се радвах така, все едно бях открила отдавна прикриващ се шпионин в своя най-секретен отдел. „Да, този „умник“ е къде-къде по-опасен от тъпия „автопилот“. Трябва да бъда по-бдителна!“

Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Когато започнах да изпълнявам медитациите, разбрах, че този „шпионин“ нееднократно е посещавал моите мисли в моментите, когато отслабвах своето внимание и особено при съсредоточаване над дадената медитация, отвличайки ме с най-разнообразни теми. Той правеше всичко това така умело и толкова логично, че самата аз не разбирах кога напускам състоянието на концентрация. При вглъбяване и пределна концентрация върху медитацията ‚шпионинът‘ изчезваше, а при най-малко отпускане на контрола от моя страна се появяваше отново. „Ама че гад! Нагъл досадник“, — помислих си аз, опитвайки, за кой ли път да се концентрирам върху медитацията. Когато завърших медитацията разбрах, че борбата с този враг номер едно няма да е никак лесна. „Ще се наложи да попитам Сенсей как да се справя с него, — помислих си аз. — Иначе ще провали всичко“.

На следващата сутрин, когато моя емоционален изблик след вчерашните занимания утихна, отново започнах да се наблюдавам от страни. Тялото се откъсна с голям зор от топлия креват и започна да изпълнява машинално ежедневния набор от действия, подготвяйки се за училище. Моят разум все още дремеше и нямах желание да мисля за нещо свое. Докато вървях към училище по обичайния маршрут през градската градина, се наслаждавах на заобикалящата ме тишина, утринната свежест и шумоленето на листата. Това състояние много ми хареса, състояние на умиротворение. Разумът все още спеше, тялото вървеше в зададената посока, а вътре в мен бе така приятно и уютно. Чувствах, че това беше моето истинско „аз“.

Но обстоятелствата в училище рязко се промениха. Моята особа се вля в кръговрата на събитията, информацията