122

16

Вечерта, срещайки се с приятелите си на спирката, реших да споделя своите нови „постижения“, и на края с интерес попитах:

— А при вас как се получава? Разсъждавахте ли над въпросите от предишното занятие?

— Какво има да се мисли, — надменно произнесе Костя. — Аз — това съм си аз, цяло, единно и неделимо… Да не съм някакъв маниак, че да се деля на половинки.

— Ама разбира се, ти не си маниак, ти си нашият гений… от шестата палата. Наполеон много ли ти досажда? — с усмивка го подразни Андрей.

— Я се разкарай… За твое сведение, аз нямам такава гигантска мания за величие.

Той помълча малко и добави:

— Великите хора не страдат от това.

— Разбира се, — засмя се Андрей, — друг отговор и не очаквах.

— Стига вече, че току-виж отново сте запели старата песен на нов глас. Отговорете ми по същество, — с нетърпение изрекох аз.

— Какво има да се говори, — каза Андрей. — Сенсей вчера каза много умни неща. Даде ни за една година напред тема за размисъл. Вчера през цялото време си мислех дали правилно съм формулирал своите бъдещи цели или трябва