123

частично да ги коригирам според чутото вчера.

— Ама че изказвания взе да ръсиш, — каза Славик. — Да не си се прицелил в академията на науките случайно?

— Не, Сенсей ми е напълно достатъчен.

— Така си е, промълвих аз. — А как протичаха медитациите?

— Знаеш ли, много по-добре от вчера. Потока от мисли беше по-слаб. Концентрацията се подобри и усещанията станаха по отчетливи.

— А при теб Танче, нещата получиха ли се?

— Да си призная, изобщо не съм медитирала, дори и не съм мислила да медитирам. Вчера така се уморих, че едвам се дотътрих до леглото. А сутринта, докато отведа братчето си на детска градина, докато купя мляко, и дойде време за училище. Като се замисля, работа има за целия китайски народ!

— Правилно, — подкрепи я Костик. — Трябва не да се мисли, а да се действа. Тъкмо за това е дадена младостта, за да се действа, а старостта, за да се мисли.

— Да бе, — възкликна Андрей, — и на стари години ще скърцаш със своя вехт глас, разсъждавайки с нещастните остатъци от своя мозък: „Ако младостта знаеше, старостта щеше да може“.

Приятелите отново се засмяха, присмивайки се над Костя.

— А при теб как са нещата, — попитах аз Славик.

— Нормално.

— Това как да го разбираме?

— Нещата са такива, както и при вас.

— Всичко е ясно, — усмихна се Андрей, махайки безнадеждно с ръка.