124

17

Следващата тренировка както винаги започнахме с разгрявка. В залата влезе тълпа внушителни мъжаги, начело с Володя.

— Леле, колко народ! — възкликна с удивление Андрей.

Виктор се усмихна и каза на Стас:

— Това се казва „няколко човека“.

— Не разбрах?

— Володя вчера ми се обади за една работа и в края на разговора ме информира, че ще дойде на тренировка с няколко свои момчета.

— Ама че работа, та тук има сигурно половин рота! — с усмивка произнесе Стас.

— Тъкмо за това говорех.

Володя се приближи към Сенсей, който стоеше не далеч от нас и двамата се здрависаха. Старите ученици побързаха да се присъединят към тях.

— Сенсей, нали нямаш нищо против? — кимайки към своите момчета.

— Никакви проблеми, — както винаги отговори Сенсей.

— Гледа ли снощи телевизия?

— Кога? Времето и без това не стига до никъде.

— Представяш ли си, вчера показаха нашия Сан Санич!

— Нашият Сан Санич?! — удиви се Женя. — Колко лета ни вест ни кост.