125

— О! За това пък сега е станал такъв корав! Разказа, че живял в някакви пещери, изучавал изкуството на руския бой. И сега нарича себе си руския нинджа. И най-интересното е, че демонстрира твоите техники, Сенсей. Само с тази разлика, че това било древен старославянски стил, който той възродил.

— Ама че работа! — засмя се Стас. — Да, Володя, ако тогава не го беше отупал така здраво, сега щеше да е наред.

— Не, нямаше, — лукаво произнесе Женя.

— Защо?

— Е, как защо? Ако тогава Володя не бе го подредил така, то едва ли някога щеше да прозре.

Всички се засмяхме от душа.

— Не трябваше да постъпваш така с него, — произнесе Сенсей. — Все пак беше човек на възраст, а старостта е добре да се уважава.

— Сам си е виновен, защо се перчеше, че и на бой налетя. — започна да се оправдава Володя и с по-мек тон добави: — Та аз почти не го пипнах, просто, без да искам го закачих.

— Точно така, Сенсей, така си и беше, — потвърди Женя. — До колкото си спомням, Володя изправи своя юмрук, а онзи едва ли не пет минути сам се удряше с глава в него… За това пък каква полза имаше! Виждаш ли как бързо прозря пича, чак стана първият руски нинджа.

Всички се спукаха от смях.

— Нека да се забавлява, — добродушно махна с ръка Сенсей, — щом човекът е открил себе си нека действа.

— Вчера имахме дежурство, — продължи с разказа си Володя, — с момчетата се нагледахме как Санич размахваше крака и как търкаляше всички подред. Смяхме се от душа и си припомнихме младостта. Моите новобранци са къде-къде по-корави… Та решихме днес да те посетим и да попием от истинското изкуство. Да попълним своите знания, така да се каже.

— Благородно дело, — съгласи се Сенсей.

Разговора потече в спомени за отдавна минали тренировки и цяла камара комични куриози. В края на разговора се