126

включиха Володините момчета и темата от бойни изкуства премина във философски спор за отношенията между хората.

— Аз постъпих така с тях принципно, — разгорещено отстояваше своята позиция един от Володините момчета.

— Принципът — това е тъпа съпротива на действителността, граничеща с идиотизъм. Принципът…

Сенсей не успял да доизкаже своето изречение, и момчетата почти едновременно продължиха неговата мисъл::

— …е добър само в точните науки като синоним на аксиомата.

Тъй - тъй, — потвърди Учителя.

Володя малко се смути:

— Опитах се да им обясня това до колкото можах.

— Значи не си се старал достатъчно. Това, което не достига чрез разума…

— …ще ти бъде набито през тялото!

— Напразно се смеете, щом знаете всичко толкова добре…

Смисълът на последните думи на Сенсей достигна до мен, когато започна тренировката. Сенсей предупреди, че днес ще се тренира на пълни обороти и който не може да издържи на темпото, може да се оттегли в левия ъгъл на залата и да се занимава с усъвършенстване на ударите, но без да пречи на другите. Наежихме се като врабци и с гордост започнахме да си шепнем:

— Ние? Да не издържим? — тихо произнесе Андрей.

— Не думай, — поде Костя. — Ей сега ще покажем на какво сме способни!

— И няма да е за първи път, — небрежно подхвърлих аз, спомняйки си разгрявката на старшия семпай.

Но нашият хъс осезаемо спадна след първите минути на разгрявката. Такива натоварвания до сега не бях виждала. Това беше истинска тренировка по оцеляване. Тълпата се носеше по залата в бясно темпо преодолявайки постоянно сменящите се препятствия. Не минаха и четиридесет минути и мнозина от нас започнаха едва ли не да преминават препятствията на четири крака, в това число и аз самата. Пъшкащата до мен Татяна произнесе: