128

— Сенсей има още и котарак, който се казва Самурай, който е станал толкова самоуверен, че дори се бие с кучетата. Така, че нека направим десет лицеви опори за това, неговите желания винаги да отговарят на неговите възможности.

От жестокото натоварване направо ме боляха кокалите, а Виктор продължаваше да разказва своите весели каламбури. Вече проклинах и онази Самураева бълха, която скачала високо, и тази мишчица, която живее в килера и бяга бързо, и онези „сиамски бойни“ рибки с мълниеносна реакция, и въобще всяка жива твар, която обитаваше дома на Сенсей. И най-накрая за последен път десет лицеви опори за мъжките достойнства на папагала Кешка, който така усърдно се постарал да създаде цели пет папагалчета, след което паднахме изнемощели на пода. Но не мина и минута, когато отново ни наредиха като стълбове, и тълпата започна, подред на номерата да прескача през телата на своите изстрадали събратя, пътьом по невнимание стъпвайки на крайниците им. В залата бе пълно с изблещени очи и от време на време се чуваше звука „Ох!“ Моята особа не успя да издържи и се присъедини към групичката на „слаботелесните“ от левия фланг.

— Отдавна трябваше да дойдеш, — каза Татяна.

Но нашата почивка не трая дълго. Когато завърши разгрявката, започна усилената работа над базовите техники и усъвършенстването на ударите. Забелязах, че Сенсей отделяше повече време на Володините бойци, обяснявайки и показвайки им някаква нова серия от движения. Те така мощно се мятаха един друг при отработването на ударите, че просто бях поразена от тяхната издържливост и неизчерпаема сила. Все едно изобщо не бяха минали през тази брутална разгрявка с всички произтичащи последици.

След два часа и половина усилена тренировка у нас останаха сили само за това, да помислим как да преживеем допълнителните занятия. Разбира се, никой не ни заставяше, не искаш — тръгваш си. Но любопитството беше по-силно от физическото изтощение. Щом Володя е довел своите другари, значи най-интересното тепърва предстои. И не сгрешихме.