130

неутрализира и най-силния атлет в света, дори да го убие.

— Е, теоретически е възможно, — усмихна се Женя. — Особено ако е хубавица, тогава и един поглед е достатъчен… А ако говорим сериозно, то според мен това практически е невъзможно.

— Възможно е, — отвърна Сенсей.

— Спортист?

— Спортист.

— С един пръст?

— С един пръст.

— Без сила?

— Без сила.

— Не вярв…

Женя не успя да се доизкаже, когато Сенсей с леко движение на средния пръст на лявата ръка докосна вратните му мускули намиращи се малко по-ниско от дясното му ухо. Неочаквано за всички Женя направи такава физиономия все едно беше сдъвкал половин дузина лимони с дясната страна на устата си. Десният му крак рязко се подкоси и той се сгромоляса на земята, дори без да успее да разбере причината. Дясната ръка въобще не го слушаше и приличаше на парцал. Женя погледна Сенсей с изплашени очи, опитвайки да се движи с лявата половина на тялото:

— Ама ше шабота, — едва успя да произнесе младежът, в опита си да каже нещо.

Ние стояхме, шокирани от тази сцена на мълниеносна трансформация на младия и здрав боец в безпомощно, търкалящо се по земята полупарализирано тяло.

— Шакфо ша фравя?

Сенсей се наведе над „живия труп“ и натисна някакви точки в областта на гърба и корема. Той направи това толкова бързо и ловко, че не успях дори да видя къде натисна. Женя започна постепенно да се нормализира, разтърквайки пострадалите крайници:

— Штрашна шабота!

— Е как е, Тома Неверни? — попита Сенсей.

— Шеншей! Ти поне прешупрешдавай. Ше едва не ми