134

— Тъй, тъй, — изрече Женя, сядайки до Володя на спортната скамейка и се обърна към Стас: — Давай-давай, Ежика — „жвън“, хлавата — „дрън“. Шам ще ши ши виновен.

— Това ли са всички желаещи? — попита Сенсей, гледайки към момчетата на Володя.

И в този момент моята особа набра смелост и излезе напред, предизвиквайки усмивките на всички момчета.

— А ти къде така? — удивен произнесе Сенсей.

„Наистина, за какво излязох?“ — в мен се появи страхливата мисъл, но да се връщам вече беше късно:

— Може ли и аз да опитам?

— Не те ли е страх?

— Само от гъдел. — изръсих аз любимата шега на татко.

— Е, добре, щом искаш да се влееш в редиците на камикадзетата, заповядай.

И вече обръщайки се към другите доброволци добави:

— Така, работим на пълен контакт. Вашата задача е с всякакви средства да спечелите този бой.

— А може ли в група? — попита някой от момчетата на Володя.

— Може, действайте както решите, имате пълна свобода на действие.

След като Сенсей се отдръпна, Володините бойци застанаха в кръг, уговаряйки се помежду си на някакъв „военен“ език с жестове. Руслан и Стас също нещо се уговаряха. А аз стоях между всички тези грамадни атлетични тела все едно бях мишка, без да зная какво да направя с моите възможности на бълха, противостояща на ураганния вятър. Но за зла участ нищо не ми хрумваше. „Както и да е, да става каквото ще“, помислих си аз.

В края на краищата всички заеха своите бойни позиции около Сенсей. Само аз останах на своето място. Когато старшият семпай даде сигнал за атака, Володините момчета обиколиха в кръг Сенсей и атакуваха в синхрон на различни нива. За мое удивление той с лекота избегна техните удари. А после проведе контра атаката така бързо, че само успях да видя безразборно падащите им тела. От страх чак ми се раз-