Сенсей I Анастасия Нових · Страница 135
35%
Страница

135

Печатни страници 135

трепериха краката. Веднага след това на Учителя скочиха Руслан и Стас. В същото време, оправяйки се с тях Сенсей застана с гръб към мен на разстояние една изпъната ръка. Мина ми мисълта, че трябва спешно да се действа. В главата ми не дойде нищо, освен идеята да се залепя за неговия гръб като бълха, за да не може да ме стигне. Но в момента, когато реших да въплътя своята идея се оказа, че моите ръце хванаха едно празно място и вместо Сенсей, уловиха въздуха. Не вярвах на очите си, та нали току-що стоеше пред мен! „Сигурно щеше да е по-лесно да уловя някой призрак, от колкото Сенсей“, — помислих си аз.

И в следващия миг всички мои мисли, барабар с „душата“, паднаха рязко в петите, тъй като Сенсей вече беше парализирал всички „пишман бойци“. Обърнах се кръгом с идеята мълчешком да побягна в противоположна посока, но не успях да направя и две крачки, когато получих лек болезнен тласък в областта на първия и втория шийни прешлени. Пред очите ми моментално блесна ослепителна светлина, все едно ме осветиха с мощен прожектор с жълто-розова светлина. Цялото ми тяло се скова в необичайна поза със замръзнали в движение ръце, наклонено напред туловище и наполовина вдигнат десен крак. Как успявах да запазя равновесие изобщо не можех да разбера. Но това тогава най-малко ме интересуваше.

С ужас наблюдавах какво се случва с моите мускули. Всички, като единен организъм изпаднаха в конвулсии въпреки моята воля и желание. И тази треска обхвана цялото ми тяло. Струваше ми се, че напрежението нараства с всяка секунда и с нищо не бе възможно да бъде спряно. Тялото се стягаше с такава сила, че дори ми се стори как изпука гръбнака. А най-странното в мен бе вътрешното напрежение на органите. Никога до сега не бях изпитвала нещо подобно. Дори и най-силните ми главоболия бяха шега в сравнение с нетърпимата болка. Мимическите мускули така се напрегнаха, че лицето ми се изкриви в ужасна гримаса.

Удивително, но независимо от всичко произтичащо с мен, моето съзнание беше абсолютно ясно. Продължавах все така добре да виждам и чувам всичко, което се случваше. Забеля-

Следваща страница Следваща · 1 мин
Страница 136
За тази книга Сенсей I · 368 страници. Всяка печатна страница е отделна страница в четенето. Обратно към книгата