Сенсей I Анастасия Нових · Страница 137
36%
Страница

137

Печатни страници 137

— Ти просто не мисли за болката. Какво представлява болката — това е просто илюзия.

— Как така е илюзия, нали реално я чувствам?

— Само ти се струва, че я чувстваш. Може въобще да престанеш да чувстваш болка, ако силно го пожелаеш.

— Какво? — недоверчиво попита Славик. — Даже ако те режат?

— Та дори и да те пържат. — с усмивка отвърна Сенсей, и вече със сериозен, тон добави: — Нали знаете, че болката е просто реакция на определени нервни окончания, предаващи информацията от дразнителя към мозъка. Ако човек владее до съвършенство своето тяло и разум, тогава той ще е способен да контролира нивото на болката. Между другото в бойните изкуства съществува школата „Катедо“, майсторите, на която специално обучават своите ученици да не чувстват болка.

— Щастливци! — замечтано произнесе Руслан.

— Какви ти щастливци, — шеговито произнесе Сенсей, — преди да се научат сигурно поне сто пъти са усетили сопата върху своята глава.

В този момент Юра видимо искаше да окуражи своя приятел, казвайки нещо бодро, но преди да си отвори устата потупа Руслан по рамото и другия изрева с пълен глас:

— А-а-а! Не крипай моите пиайници!

Цялата тълпа прихна да се смее от този словесен каламбур.

— Както се казва, и да искаше не би могъл да го измислиш. — произнесе тресящия се от смях Стас.

А Женя продължи:

— От подобни тренировки, току-виж народа измислил нов език.

— Точно! — подхвана Виктор. И ще говори с думи съставени непонятно от какви букви.

Обстановката стана много по-весела, благодарение на канонадата от нови шеги и вицове, ние почти забравихме за неволите на нашите изстрадали крайници. Единствено коремите ни се тресяха от смях в болезнени конвулсии. Андрей

Следваща страница Следваща · 2 мин
Страница 138
За тази книга Сенсей I · 368 страници. Всяка печатна страница е отделна страница в четенето. Обратно към книгата