137
Печатни страници 137— Ти просто не мисли за болката. Какво представлява болката — това е просто илюзия.
— Как така е илюзия, нали реално я чувствам?
— Само ти се струва, че я чувстваш. Може въобще да престанеш да чувстваш болка, ако силно го пожелаеш.
— Какво? — недоверчиво попита Славик. — Даже ако те режат?
— Та дори и да те пържат. — с усмивка отвърна Сенсей, и вече със сериозен, тон добави: — Нали знаете, че болката е просто реакция на определени нервни окончания, предаващи информацията от дразнителя към мозъка. Ако човек владее до съвършенство своето тяло и разум, тогава той ще е способен да контролира нивото на болката. Между другото в бойните изкуства съществува школата „Катедо“, майсторите, на която специално обучават своите ученици да не чувстват болка.
— Щастливци! — замечтано произнесе Руслан.
— Какви ти щастливци, — шеговито произнесе Сенсей, — преди да се научат сигурно поне сто пъти са усетили сопата върху своята глава.
В този момент Юра видимо искаше да окуражи своя приятел, казвайки нещо бодро, но преди да си отвори устата потупа Руслан по рамото и другия изрева с пълен глас:
— А-а-а! Не крипай моите пиайници!
Цялата тълпа прихна да се смее от този словесен каламбур.
— Както се казва, и да искаше не би могъл да го измислиш. — произнесе тресящия се от смях Стас.
А Женя продължи:
— От подобни тренировки, току-виж народа измислил нов език.
— Точно! — подхвана Виктор. И ще говори с думи съставени непонятно от какви букви.
Обстановката стана много по-весела, благодарение на канонадата от нови шеги и вицове, ние почти забравихме за неволите на нашите изстрадали крайници. Единствено коремите ни се тресяха от смях в болезнени конвулсии. Андрей