139

да не му позволи да падне като дъска на земята. Но Костя не успя да го задържи и двамата се озоваха на земята. Изплашени ние се надвисихме над тях, опитвайки се да помогнем на Андрей, с каквото можем. От страх забравих за всички свои болящи мускули. Само Костя изглеждаше спокоен.

— Нищо, нищо, трябва просто да го сложим да седне и да разтрием слепоочията. Ей сега всичко ще мине, — произнесе той, леко приповдигайки Андрей.

Докато се занимавахме с удобното настаняване на безпомощния момък, Костик погледна своя часовник и замислено произнесе:

— Точно както каза Сенсей… Истинска сила!

Ние го погледнахме с недоумение.

— Какво каза?

— После ще ви разкажа. — бързо произнесе Костик и започна интензивно да разтрива слепоочията на Андрей.

Постепенно се възвърна нормалния цвят на лицето му. Жълто-сините петна изчезнаха, появи се руменина. Дишането се върна в нормалния си ритъм. И след минута, която поради страха имах чувството, че бе цяла вечност, Андрей започна да идва на себе си. Той се хвана за главата и замаяно промълви:

— Не разбирам, какво стана… Никога не ми се е случвало такова нещо преди… Сигурно съм се претоварил, или пък нещо с организма ми не е наред… А съм още съвсем млад.

Костик се усмихна и поклати глава:

— Невероятно, Сенсей дори и тези думи предрече… Е какво, жив ли си?

— Какви думи? — не разбрахме ние.

Но Костик беше изцяло погълнат от разговора си с Андрей:

— Сенсей ме помоли да те попитам, дали ти хареса това, което сега се случи с теб?

— Какво?! — Андрей погледна удивено на Костик.

— Попитах, дали ти хареса падането?

Когато казаното достигна до съзнанието на Андрей, той моментално се разяри и покри с червени петна: