140

— Дали ми е харесало?! Я върви на майната си! Дали на теб щеше да ти хареса ако се бе размазал така на асфалта?!

— О! — с усмивка изрече Костя. — Щом вече се гневиш, значи си жив.

И после добави:

— Не се ядосвай, че току-виж от ушите започнала да излиза пара. Охлади се. Това не беше просто падане, а наказание от Сенсей за твоите мисли.

— Какво?! — още повече се изуми Андрей.

Тутакси кипнах и аз: „Какво означава наказание?! Изобщо как е възможно да се постъпва така с човека, просто така да си реши и да направи от него безпомощно същество. Как може такова нещо! Уж се смята за добър човек, а твори такива неща. Пълни ни главите с любов към ближния, а сам какви ги върши!“ В този момент в главата ми изникнаха маса примери от различни демонстрации на удари - жестоки, безжалостни и груби по отношение на партньорите. Цялата бях залята от вълна на отчаяние и злоба. В същото време Андрей продължи:

— Какво!!! Наказание от Сенсей за моите мисли?! За кои мисли? Ти, какво, да не се побърка? А ти знаеше за всичко това и нищо не ми каза! И ми се наричаш приятел. А аз вече си мислех какво се е разприказвал толкова и защо постоянно си гледаш часовника. Оказва се, за да предадеш на време думите на Сенсей. Е какво, предаде ли ги?! Наслади ли се на зрелището, изрод такъв?!

Сега дойде времето и Костик да почервенее:

— Ти си пълен глупак! Сенсей ме помоли да съм близо до теб, за да не си строшиш празната тиква в асфалта. А после ако си в състояние да слушаш, да ти предам неговите думи.

Андрей изстина, все едно го бяха залели с кофа ледена вода. Двамата се погледнаха един друг в очите. Настъпи неловка тишина. Ние също стояхме изгубили ума и дума от неочаквания развой на събитията.

— И какво помоли Сенсей да ми предадеш? — все още с раздразнение в гласа, но вече много по сдържано попита Андрей.