143

— А, — изрече с усмивка Андрей и започна да се изправя заедно с Костя, — а ти защо се сгромоляса?

— Защо, защо, трябва да лапаш по-малко. Аз да не съм Рамбо, та да удържа бик като теб!

Всички се засмяхме и се разделихме с добри чувства. Аз бях много щастлива, че всичко завърши благополучно. В моята душа отново се случи революция на чувствата. „Действително, кой е виновен, че покрай нас се твори зло? Естествено, че самите ние сме си виновни, защото не контролираме своите желания. И всеки после получава заслуженото според делата си. На това отгоре викаме, възмущаваме се, питаме за какво? Трябва да мислим по-често за доброто, да творим добри дела, а после се оглеждаш и виждаш как света се променя. Естествено според твоите си разбирания. А твоето разбиране — това е твоя истински свят… Ако бях осъзнала това по-рано, сега нямаше да плащам за своя егоизъм и мания за величие със своето здраве и живот… Ех! Ако знаех всичко това преди, сега щях да съм много по уверена в утрешния ден. Но дори и така да е решила съдбата, то поне да успея достойно да изживея остатъка от своя живот, по Човешки… Много правилно каза някога Сенсей: „Главното е не количеството изживени години, а тяхното качество. Как, а не колко“.

Да, идва време, когато се налага да отговаряме за всичко, което мислим и правим. А и защо така се гневих на Сенсей? Сами сме си виновни, той е само страничен наблюдател на нашата действителност, на нашата безотговорност и безхаберие. Той съди от гледната точка на своя вътрешен свят, своето знание, своите високи морални ценности. За да успеем поне малко да го разберем е нужно да станем истински Хора.