144

19

Вкъщи поразмишлявах още малко над произтеклите събития. А после си спомних за своето тяло. През цялото време докато моите мисли бяха заети с друго, болката бе приглушена и съществуваше някъде на трети план. Но веднага след, като си спомних за своите мускули, те моментално започнаха да ме болят с нова сила, както вярното куче откликва на зова на своя стопанин с лай. Цялото ми тяло започна да ме боли, а разума започна усилено да съчувства на бедното телце и да подканва моето истинско „аз“ към съпричастност и размисъл над това, което преживя.

Някак си успях да седна в поза „лотос“ и да се приготвя за медитациите. Беше ми много трудно да се отпусна, а да се концентрирам бе още по-трудно. Но моята упоритост накрая даде резултат. В един от опитите си да се концентрирам, тотално забравих за болката. Медитацията тръгна като по вода. И в момента, когато в главата ми нахлу някаква пакостна мисъл, болката отново се появи. През това време ясно усещах „ручейчето“ течащо по ръката ми. И си помислих: „А този мускул на ръката ме боли най-много от всички. Стоп! Аха, падна ли ми, подстрекател такъв. Отново ми мътиш водата. Нищо, нищо, този път не успях да поговоря със Сенсей, но по време на следващите медитации задължително ще се разплатим.“