146

Даже и една лицева опора след вчерашните занятия няма да преживея. — помислих си аз. — Ама че бюрократ, запънал се е като магаре на мост със своята хартийка…“ И започнах да го нареждам надлъж и на шир в своите злобни мисли. По време на почивката, в моя ум изплуваха думите на Сенсей: „Не трябва да желаеш зло за другите дори и в мислите си“. „Мама му стара! Какво правя? — осъзна се моята особа. — Сама си плета капан…“ И след като охладих малко своите страсти, започнах да разсъждавам трезво: „И каква е ползата от това, че го заливам с кал и го пронизвам с недоволния си поглед? Само ще се разстроя повече, а на изпита ще го обидя. Той също няма да остане по-назад, ще ми сложи двойка и ще извика моите родители. Родителите ще разберат, че не съм занесла в училище своята извинителна бележка и също ще се разстроят. И за какво ми е всичко това? А ако, както казва Сенсей, какво ще се случи успея да се поставя на неговото място? Та нали той не е виновен, че аз съм дошла в неговия час в такова разбито състояние? Не. Той знае ли, че вчера цяла вечер се готвих за този изпит с пот на лицето? Не знае. И от какъв зор да му се ядосвам? Той просто добросъвестно изпълнява своите задължения. Още повече, той също е длъжен да дава отчет за своите уроци. Ами ако сега например влезе директора или пък го изненада някаква комисия. Никак не е трудно да бъде разбран“. Поставяйки в своите мисли всичко на своите места, забелязах, че гнева ми изчезна и сега бях в състояние спокойно да помисля как да реша този проблем с „мир“.

След разгрявката отново отидох при учителя и спокойно му обясних ситуацията, че вчера така и така, усилено тренирах, а днес търпя катастрофалните последствия, а на следващия урок обезателно ще си взема изпита при това два пъти повече от норматива. Освен това добавих, че прекрасно го разбирам, колко се е измъчил с нас и нашите постоянни капризи.

— Какво да направим, та нали и вие някога сте били млад.

Видимо, последното изречение, което се откъсна от устата ми съвсем случайно, успя да породи някакви приятни споме-