148

цял живот да се шегуваш със своя разум.

А после Костик добави с „успокоителен“ тон:

— Не го приемай толкова вътрешно. Ние с удоволствие ще ти носим кексчета в лудницата…

— Я се разкарай! Винаги преобръщаш всичко с краката нагоре.

Всички се засмяхме. И цялата тумба тръгна да щурмува препълнения трамвай. Вече, когато пътувахме Костик каза на Андрей:

— Между другото аз също не пропилях нощта напразно.

— За кого? — с усмивка попита втория.

— Ама че си прост! Не за кого, а за какво, мисли по-задълбочено. Направих гениално откритие!

— В областта на собственото себелюбие?

— Не бе, говоря ти сериозно. Виж каква логическа връзка се получава. Ако пет години назад ония кретени не те бяха пребили, ти нямаше да се заемеш да изучаваш карате. Ако не бе се заел да учиш карате, тогава и мен нямаше да ме увлечеш по бойните изкуства. А ако не беше ме увлякъл, то сега двамата с теб нямаше да познаваме Сенсей и нямаше да знаем това, което сега научаваме. Много е вероятно ако с теб бяхме прочели някъде подобна информация да я бяхме сметнали за пълна измама. А така се убедихме лично. На кратко, ако тогава не си бе изял боя, то нямаше да можем да открием тази златоносна духовна жила! Ей това е!

— Съгласен съм. Но от къде сметна, че именно ти бе причината да се запознаем със Сенсей? Адреса на неговата школа ни даде човек от предишната школа по ушу. И нито аз нито ти го познавахме. Тогава просто случайно подехме разговора за хората феномени, а после и за Сенсей.

— Да. Но именно аз ви домъкнах на тази тренировка, — защитаваше своята теория Костик. — Та вие така се съпротивлявахте, спомни си, не искахте да ходим. А онзи човек него ден случайно се оказа там. Той чакаше своя приятел в съблекалнята.

— Чакаше. Но така и щеше да си мълчи, ако не беше видял нашето списание, където беше статията за феномените.