149

— Какво списание?

— Не помниш ли, Татяна беше го взела от тях в него ден. Освен това ние така се възмущавахме, че трябва да мъкнем тази „тежест“ цял ден.

— Вярно! — спомни си Костик.

— Нали го сложих на перваза. А на онзи пич видимо му беше скучно и помоли да го разгледа. А по-нататък вече сам знаеш… ето ти и адреса на Сенсей.

— Правилно, така си беше, — и с въздишка Костик добави: — винаги подобни дребни факти убиват красивите хипотези… Нищо де, значи моята теория ще изглежда по следния начин: ако не беше ме увлякъл по бойните изкуства, нямаше да ви заведа на онази тренировка, отваряме скоба (и ако Татяна не бе взела списанието) затваряме скобата, тогава нашата групичка нямаше да се запознае със Сенсей и т.н.

— И все пак всичко започна от списанието, — настояваше на своето Андрей и продължи да развива своята мисъл, — заради статията. А започнахме да се интересуваме от тези статии, защото… Защо?

— Е как защо… Защото… А! Ето коя била тази, която размъти цялата вода и зарази всички със своя интерес към хората феномени. — каза Костик, кимайки в моя посока.

— Точно така!

Приятелите задружно впериха погледи в мен:

— А ти защо се интересуваше?

— Аз? — за миг не знаех какво да отговоря, но бързо се извъртях. — Аз… Филмите ме вдъхновиха.

— О! А филмите създаваха…

А по-нататък всички се понесоха във въображаемото развъртане на поредица от ситуации. Татяна се усмихна и каза:

— Ако разсъждавате така и до първобитния човек ще стигнете, — и смешно ги изимитира. — Ако онзи човек го бе настигнал някой саблезъб тигър, тогава нямаше и вие да съществувате, следователно нямаше да се срещнете със Сенсей.

— И ти това го наричаш мисъл? — отвърна Костик.

— Ама че мъже! — отговори Татяна. — Само им подай прашинка и тяхната логика веднага се закача. Запознахте