151

20

Нашата компания пристигна на полянката, този път успявайки да определи без грешка нейното местоположение.

— Чуйте, не виждам никого, — със съмнение произнесе Славик. — Да не сме объркали поляната?

— Не се притеснявай, това е същата поляна. Добре я запомних предишния път, — утвърдително произнесе Андрей.

— Имах си хас! — усмихна се Костик.

Всички се засмяхме, спомняйки си предишния път. След около пет минути започнаха да идват и по старшите ученици, включвайки се към нашето весело настроение.

— О, сега ще дойде Учителят, — оживи се Виктор.

— По какво разбра? — попитах аз гледайки в същата посока на звездите.

— По Самурай, — отговори с усмивка старшият семпай.

Тогава погледа ми слезе към земята и видях как в далечината по дувара, осветен от една улична лампа, крачеше важно-важно котарака.

— Идва тъкмо за медитациите, — продължи той, — седи си тихичко в пълен транс, а после, без да си губи времето и вниманието на нашите разговори, моментално изчезва.

— А първият път, когато дойдохме той остана до самия край, тогава Сенсей го гонеше из храстите — отбелязах аз.

— Е, това сигурно е било малко изключение от неговите