152
Печатни страници 152правила.
„Направо невероятно, как се подредиха тогава нещата, — помислих си аз. — Дори и котарака взе активно участие. Към нашия разговор се включиха и другите.
— А защо Сенсей си е взел именно черен котарак? — попита Татяна.
— Не го е търсил умишлено. Просто, когато Самурай бил малко котенце, групичка селски деца го замеряли с камъни и го ранили. А Сенсей го взел и го излекувал. От тогава котаракът живее при него и не ходи никъде другаде.
— А кой му е надрал така жестоко ушите? — попита Андрей.
— Надрани са, защото редовно прави спаринги с местните кучета.
— С кучетата?
— Ами да. Самурай не се занимава само с духовни практики, но и с бойни изкуства, — каза Виктор, предизвиквайки всеобщото внимание към котарака. — Сенсей го обучава, може да се каже, още от самото детство на стила „Вин-чун“, който се явява противоположен на стила „Котка“. И сега се бие и с котките и с кучетата.
— Ти си правиш майтап с нас! — с удивление произнесе Андрей. — Как е възможно един котарак да бъде научен на кунг-фу? Самият човек не успява да схване всичко, какво остава за едно тъпо животно.
— Как да ти го обясня, — влезе в разговора приближаващия се от мрака Учител, — понякога тъпото животно се оказва по-съобразително от Homo Sapiens.
— И все пак как успяхте да го обучите? — поинтересува се Николай Андреевич.
— Елементарно! — простичко отговори Сенсей, все едно разговора бе за някакви обичайни неща. — Под формата на игра. Отначало с пръсти хващах лапките му. А после му показвах как да се измъкне от хватката. Точно така се и научи… Сега не само, че се бие постоянно с котките, но налита и на кучетата. Мишките отдавна не го интересуват, не са му на нивото. Научих го и сега си патя от това. Налага ми се сам да