153

бягам с капаните.

Всички се засмяхме. А аз така и не разбрах, това шега ли беше или не. Ако беше шега, защо беше толкова сериозна, ако ли пък бе истина, то трябва действително да притежаваш необикновен талант, за да обучиш така котка.

По време на своя разказ Сенсей се здрависа с всички. И когато дойде реда на Андрей, той не подаде ръка, а учтиво се поклони.

— Какво ти има? — удивено попита Сенсей.

— Страх ме е да ви докосвам, особено след онези събития. — полушеговито отговори Андрей.

— И какво общо имам аз с това? — сви рамене Сенсей. — Трябва да се боиш не от мен, а от него. Нали той стоеше близо до теб, не аз.

Докато Сенсей разговаряше с другите момчета, Андрей побутна с лакът Костя:

— Та това е чрез теб!

— Ти какво! Аз разбира се съм умен, но не чак толкова.

— Питам те сериозно.

— И аз отговарям сериозно.

— Честно?

— Честно.

Андрей изчака докато Сенсей отговори на поредния въпрос и попита:

— Наистина ли направихте това чрез едно ръкостискане?

— Не разбира се. Някой път ще ви разкажа за това.

След това разговора премина към нашите домашни медитации. От начало исках да привикам Сенсей на страна и да го разпитам за своите мисли, тъй като се боях от реакцията на по големите момчета. Току-виж ме обсипали със своите хапливи шегички, също, както и моите връстници. Но Сенсей търпеливо разясняваше всяка ситуация, която бе изникнала при някого от другите. От Юра чух сравнително близка ситуация, но не с необходимите за мен подробности. Като видях сериозната настройка в останалите, най-накрая реших да разкажа на Сенсей всичко, пред всички. И когато настъпи