156
Печатни страници 156на на човек стои дявола, а от дясната – ангела. И постоянно ви нашепват, — отбеляза Володя.
— Съвършено вярно, — потвърди Сенсей. — Само че защо ли дявола шепти по-високо, навярно гласът му е по-груб… Това, което в християнството наричат дявол, тъкмо то е проявлението на нашето животинско начало.
— Когато открих в себе си това разделяне на мислите си помислих, че вероятно имам наченки на шизофрения. Нали нещата там също са свързани с раздвоение на съзнанието, — окончателно придобила смелост каза моята особа.
Сенсей се усмихна и отговори шеговито:
— Няма гении без признаци на безумие.
Николай Андреевич се засмя:
— Да, да, да. Между другото, аз също наблюдавам нещо подобно в себе си.
В разговора се намеси Стас, размишлявайки на глас за нещо свое:
— Ако разумът е полето на битка между двете начала, както разбрах, а тяхното оръжие – мислите, как да отлича кой, кой е? Как в мислите се проявява духовното и животинското начало? Това какво е?
— Духовното начало — това са мислите, породени от силата на Любовта, в широкото разбиране на тази дума. А животинското — това са мисли за тялото, нашите инстинкти, рефлекси, мания за величие, желания, всецяло поглъщане на човека от материалните му интереси и т.н.
— Е не, то тогава въобще трябва да живеем в пещера, — изрази своето мнение Руслан, — за да не притежаваме нищо и да не искаме нищо.
— С такава тиква като твоята и пещерата няма да ти помогне — не пропусна да го жегне Женя.
— Никой не ти забранява да имаш — продължи Сенсей. — Искаш ли, моля, върви в крак с времето, използвай със здраве всичките блага на цивилизацията. Но да живееш, поставяйки за цел натрупването на материални блага по време на своето съществувание на Земята — това е доста глупаво, това е противоестествено на духовното ти начало.