158

миналото, представя си как се кара с някого, как му доказва нещо, как лъже, как си го връща, представя си своите болести, материални лишения и така нататък. Тоест непрекъснато държи в себе си множество негативни мисли. А тук човек благодарение на своя вътрешен контрол се отърсва от тях. И колкото по-чист успява да запази позитивния образ, толкова по-бързо в него израства зърното на Любовта. Отначало си представяме как то покълва, как се показва крехкото му стъбълце. После започва да расте, да се разлиства, после се появява главичката на цветето. И накрая, подхранвана обилно от силата на Любовта, главичката разцъфва в лотос. Отначало той е златист на цвят, но колкото повече израства, толкова по-ослепително бял става.

— И колко време е необходимо, за да покълне? — попитах аз.

— Работата е там, че при всеки човек е различно. При един може да порасне за години, у друг за месеци, при трети за дни, а при четвърти е достатъчен само миг. Всичко зависи от желанието на човека, от това колко се старае над себе си. Той трябва не само да отгледа цветето, но и непрекъснато да го поддържа със силата на Любовта си, за да не повехне и загине. Човек поддържа това постоянно чувство на грижа на нивото на подсъзнанието си, или по-точно казано, на нивото на контролираното отдалечено съзнание. Колкото повече Любов човек дава на цветето, тоест мислено го отглежда, грижи се за него, пази го от заобикалящото негативно въздействие, толкова повече то израства. Това цвете се подхранва от енергията на Любовта, подчертавам, от вътрешната енергия на Любовта. И колкото повече Любов изпитва човек към целия свят, към всички и всичко наоколо, толкова по-голямо става цветето. А ако той започне да се изпълва с яд и злоба, цветето закърнява; ако изпадате в силен гняв, то повяхва и боледува. Тогава трябва да положите максимални усилия, за да го възродите. Това е нещо като контрол.

И когато цветето започне да разцъфва, да нараства, вместо аромат излъчва вибрации, така наречените лептони или гравитони, както искате така ги наречете, тоест енерги-