163

се споменава, че дори техният бог на Слънцето Ра е роден именно от лотосовия цвят. Това цвете е било тронът, на който са седели Изида, Хор и Озирис.

В древните „Веди“, най-старите индуистки книги, написани на санскрит, лотосът също се явява една от централните теми. Там по-специално се разглежда въпросът, че Бог има три основни мъжки въплъщения: Брахма-Създател, Вишну-Защитник и Шива-Разрушител, споменава се и следното: „От тялото на бог Вишну пораснал гигантски златен лотос, върху който се намирал „роденият в лотоса“ творец Брахма. Хилядолистният лотос растял, а заедно с него растяла и Вселената“.

И до днес в Китай, също както и в Индия, това цвете е символ на чистотата и целомъдрието. С лотоса хората са свързвали най-добрите човешки качества и стремежи. В Китай се смята, че на „западното небе“ има лотосово езеро и всяко цвете, което расте там, е свързано с душата на умрял човек: ако човекът е бил добродетелен, цветето му разцъфва, ако не — повяхва.

В Гърция се е смятало, че лотосът е растение, посветено на богинята Хера. В златна слънчева ладия във формата на лотос е извършил едно от своите пътешествия Херакъл.

Всичко това са легенди и митове, които обаче не са само измислица. Те почиват върху реалните факти на самовъзпитанието на хората благодарение на тази древна духовна практика. Просто по-рано, когато сред повечето хора преобладавало животинското начало, „Лотосовият цвят“ бил даван само на избраници, на що-годе духовно развити индивиди. И естествено другите хора после възприемали тези хора като богове. Защото отглеждайки в себе си „Лотоса“, пробудилият в себе си душата, всъщност става богоподобен, защото създава чрез Любовта дори само с мисъл.

Когато настанало време за духовно просвещаване на повечето хора, Бодхисатвите от Шамбала дали тази духовна практика на Буда. Именно благодарение на изпълнението на техниката „Лотос“, Сидхарта Гаутама постигнал просветление, седейки под дървото бодхи. С разрешението на