165

божествена проява в човека. За тях говорят: в този човек се намира Бог. И това действително е така.

— И е достатъчно само да се мисли с Любов за това цвете? — попита Андрей.

— Не. Необходимо е не само да се съсредоточаваме и мислим, но и най-важното, да предизвикваме това чувство на топлина в слънчевия сплит и постоянно да го поддържаме със своите добри мисли. При мнозина може да не се получи веднага, защото е нужно да се вникне в смисъла на всичко това, реално да се представи, и отново ще повторя, да се предизвикват всички тези чувства. Защо акцентирам на това вашето внимание? Защото когато човек предизвиква тези чувства, той започва да ги поддържа не само със своето съзнание, а на нивото на подсъзнанието. Това неизменно води до пробуждане на Душата. Тя просто не може, да не се пробуди. И колкото повече я подхранваме със своята Любов, толкова повече тя ще се пробужда, толкова повече ти ще ставаш самият себе си, такъв, какъвто си отвътре, а не във външната си тленна обвивка.

Сенсей помълча малко и добави:

— Животът е твърде кратък и трябва да успеем да възпеем духовната същност в сърцето си.

Разнородният ни колектив бе потънал в размисли от думите изречени от Сенсей. Дори ме полазиха тръпки от обзелото ме внезапно вдъхновение и възторг. Толкова бях впечатлена от чутото, толкова бях шокирана от тази неочаквана информация, че някак не ми се вярваше да я е казал обикновен човек. Имах усещането, че неговите дълбоки според мен знания са от друг свят. Исках да го попитам, но нещо ме възпираше. И подозирах, че въпросното „нещо“ и бездруго знае всичко, защото се стремях към това Същество с всички фибри на своята душа. Но още щом си го помислих, разумът отново започна да спори с мен и да ме уверява, че това е съвсем обикновен човек, който просто е вещ във въпросите на философията, религията, психологията, историята, физиологията, медицината, физиката… „Стоп! Къде отново ме понесе, – помислих си аз. – Нима е възможно човек да побере