166

в себе си толкова фундаментални знания едновременно? А от друга страна, защо пък не? Нали има надарени хора като Ломоносов… Леонардо да Винчи, които изпреварили своето време… Но не си спомням, да съм чела някъде, така явно да се разсъждава за душата… Пък и защо ли си блъскам главата, кой е той всъщност. Важното е, че получих отговор на вълнуващите ме въпроси, намерих това, което толкова отдавна търся. Прави са хората, че който търси, намира.

Радвах се искрено като дете: „Точно това ми трябваше! Тъкмо това е начинът да стигна до крайчеца на вечността, откъдето съзерцават великите! Това е единственият ми шанс, единствената ми сламка, каква ти сламка, направо цял спасителен ковчег, в който дори физическата смърт не е страшна, с който не ме е страх да отплувам към вечността.“

— Няма ли повече въпроси? — попита Сенсей.

Ние мълчахме гледайки го с възхищение. Само Николай Андреевич, който беше „най-трезвомислещият“ сред нас, каза:

— Е, да предположим, в Бог аз не вярвам, но от гледна точка на психологията това е един доста интересен вариант. Ще трябва всичко да се обмисли… Информацията е твърде много, тепърва ще си изяснявам нещата. А въпросите после сами ще възникнат.

— Добре тогава — добродушно каза Учителят. — Стига толкова за днес, хайде да си ходим.