168

нъж ме обзе паника. На първо място не знаех как точно изглежда това лотосово семенце. Цвета естествено бях виждала, но семената никога. И изобщо, как изглежда цялото това засаждане, а и в какво е нужно да го засадя? Бях гледала как семената покълват в земята. Но това не ме удовлетворяваше, някак си земя в душата било то и въображаема не пасваше с моето разбиране за вечност. След кратък размисъл, намерих приемливо решение. Веднъж бях видяла как мама кълнеше фасул, поставяйки го в мокър памук. Този вариант ми допадна. „Нека бъде фасул, — помислих си аз, — в края на краищата това си е моето въображение. И главното тук е смисъла, както беше казал Сенсей“.

Съсредоточавайки се отново, аз си представих как поставях вътре в себе си, в областта на слънчевия сплит, в меко и топло местенце малко бобено зрънце. После започнах да изричам на ум ласкави думи, да го обгрижвам с любов. Но не почувствах нищо. Тогава започнах да си припомням всички хубави думи, които знаех. И с удивление констатирах, че добрите думи, както знаем са много по-малко от лошите. Тъй като последните, които чувах на улицата и в училище, много по-често попълваха вербалния ми речник, от колкото първите. Моите мисли отново се отплеснаха в обмислянето на някакви странични неща. Осъзнавайки това аз отново се концентрирах над своето цвете. Но нищо не се случваше. След двадесет минути безплодни усилия си помислих, че навярно не правя нещо, както трябва. Накрая легнах да спя, с намерението да разпитам подробно Сенсей за своите грешки.

Но изобщо не ми се спеше. Наоколо цареше тъмнина. Предметите и мебелите бяха загубили своя естествен цвят. Тогава си помислих: „Колко е призрачен нашия свят. На нас само ни се струва, че живеем истински. А реално, както децата сами си измисляме игра и сами играем в нея. Само че за разлика от децата, възрастните не порастват, защото така се вживяват в създадения образ, че започват да смятат цялата тази игра за реалност. Така преминава целия ни живот в измислици и суета. И както казваше Сенсей, „Истинският ти — това е твоята душа, тази вечна реалност, която съществува