170

се мокрят.“ Аз изтълкувах това така: лошите мисли, тоест животинското начало, не могат да навредят на душата. Тя просто ще продължи да си „спи“.

„Цветовете на лотоса имат от 22 до 30 венчелистчета, бледорозови в основата и ярки по краищата, които са разположени спираловидно около семенната кутийка“. Погледнах цветето на снимката. Семенната кутийка в средата приличаше на златиста тапа с безброй власинки около нея в същия цвят. „Интересното е, че цветовете на лотоса винаги са обърнати към слънцето: малко под мястото, където цветът е прикрепен за стеблото, се намира така наречената з она на реагиране, която „улавя светлината“. А за семената му прочетох направо смайваща информация: „ Семената на лотоса притежават необичайната способност да запазват своята кълняемост в продължение на стотици (а понякога и на няколко хиляди) години. Вероятно с тази особеност на лотоса е свързано и използването му като символ на безсмъртието и възкресяването от древни времена.“

Успях да науча и още една интересна подробност. „Лотосът притежава хомойотермия. Това значи, че цвета може да поддържа вътрешната си температура така, както го правят птиците, млекопитаещите и ние, хората “. „Лотосовия цвят заема значително място във вярванията на различните народи.“

Това е, което успях да науча. То ми беше достатъчно, за да проумея отчасти защо Изкуството на Лотоса, за което непрекъснато споменава Сенсей, е наречено в чест на въпросното цвете. Но пълноценният смисъл на всичко това долових някъде дълбоко в себе си, в самите дълбини на истинското ми „аз“.