174

пна настрани:

— Знаете ли, днес от Ленинград се обади академикът — запъхтяно рече той, — Жорж Иванович. Помоли да ви предам, че непременно ще дойде след три дни…

Не можах да чуя следващите му думи, защото, след като овладя вълнението си, „Дългуча“ заговори по-тихо. Моя милост остана крайно учудена от това съобщение: „Какво ще търси тук някакъв си академик? Че и от Ленинград. За какво му е Сенсей?“ Направо умирах от любопитство. Но тренировката, която Сенсей възложи на старшия семпай, започна и вече нямаше как да го задоволя.

По време на заниманията проверих на практика образния пример на Сенсей за „очакването на големия подарък“ и почувствах, че тези усещания при мен сработват много по-добре, защото си ги спомнях още от малка. Беше достатъчно само да възродя отдавна забравените чувства в паметта си и моментално започвах да усещам приятен гъдел в центъра на слънчевия сплит, който се разпространяваше встрани във вид на малки трепкащи поточета. Действително, в този миг ми беше много приятно и радостно. Но не успях да задържа това състояние дори минута и то изчезна от само себе си. Опитите ми отново да извикам усещанията отнеха много повече време, отколкото ми се искаше. Така, отдадена на вътрешното си състояние, не забелязах как тренировката отлетя. Между другото, тялото вече не ме болеше след онова незабравимо занятие, болката беше отминала, както каза Сенсей, точно за три дни.