175

23

През следващите дни отново се опитвах да извикам онези усещания, докато се занимавах с различни неща. Но това се получаваше добре само когато успявах да се съсредоточа върху „Лотосовия цвят“ извършвайки някаква физическа работа. Нещо повече, започнах поне малко от малко да проследявам мислите си. Веднъж, докато пишех домашните си, се опитах да си спомня за какво съм мислила днес. Но не можах да си спомня не само мислите, но дори и повечето си действия. Всичко беше някак си обобщено, а подробностите едва изплуваха. Най-интересното беше, че добрите дела преминаваха в категорията „така трябва“ и не ги помнех особено. Но пък отрицателните мигове, негативните, емоционални изблици се врязваха в паметта ми до най-малката подробност. Ето тук вече, както се казва, на своята кожа, съзнателно почувствах силата на животинското начало. В главата ми сами започнаха да изплуват думите на Сенсей: „Мисълта е материална, защото се заражда в материалния мозък. Тъкмо затова лошата мисъл гнети. Това е първият Страж, който винаги се опитва да надвие човека. Някой път ще ви разкажа по-подробно за него, как се зараждат вашите мисли и защо тяхната власт над вас е толкова силна“. Запитах се: „Защо ли Сенсей не ни разкаже всичко наведнъж, а все отлага за някакво неопределено „после“. За някои това