176

„после“ може никога и да не настъпи… Но от друга страна, имаше огромна разлика в начина, по който възприемах думите му през първите тренировки и сега. Преди просто слушах, а едва напоследък започнах да разбирам някои неща, защото започнах да се занимавам и да работя върху себе си. Появиха се някакви резултати, имах някакъв опит, а следователно, възникнаха и конкретни въпроси. А на конкретните въпроси Сенсей винаги дава конкретни отговори“. И изведнъж ме осени следната мисъл: „Ами че той просто изчаква да види кога ще разберем думите му, така да се каже ще пропуснем информацията през себе си, кога разумът ни ще осмисли всичко сам и ще вземе страната на душата. В противен случай всички тези ценни знания, както се изразява той, ще останат за нас празен звук в празна глава. Сенсей казва, че трябва непрекъснато да работим върху себе си, защото е скъпа всяка минута от живота, която трябва да използваме като дар Божии за усъвършенстването на своята душа.“ Тези думи ми вдъхваха увереност и оптимизъм. Впоследствие, когато тялото ми изпадаше в апатия, често си ги спомнях.