178

мисъл съществува. Неведнъж съм казвал, че мисълта е материална. Правят се опити това да се докаже и на съвременно научно ниво. И колкото по-далече стигат, толкова повече потвърждения ще се намират. Мисълта — това е информационна вълна. Нейната информация е кодирана на определена честота, която възприема нашият материален мозък, по-точно древните му структури. И когато някой ти мисли нещо лошо, то естествено, всичко това твоят мозък улавя на подсъзнателно ниво. И при разшифроването на този код мозъка започва да моделира в теб негативна ситуация, която после, под формата на подсъзнателна заповед, се реализира в живота ти. Точно това е щетата, която се проявява във вид на болест или нещо друго. Това от една страна. А от друга — ако индивидът създава около себе си вълново поле с определени честотни характеристики… или по-просто казано — аура на Любовта, тогава по всички физически закони негативната информация не може да проникне в това силово поле, камо ли да се добере до мозъка и да се прояви там във вид на заповед. Защо? Защото това силово поле е много по-мощно… Човекът като социално същество е доста сложна структура. Той обменя информация не само с мимика, жестове и глас. Дори само гласа да вземем — какво представлява той? Същата тази вибрация във възприемания от нашия слух диапазон, изградена от вълни, само че на други честоти, за разлика от мислите.

— Значи излиза, че нашите възможности да възприемаме звука са ограничени само от една своеобразна илюзия на съзнанието? — обмисляйки нещо свое, каза Николай Андреевич.

— Разбира се. Например, науката официално е установила, че човек е ограничен в честотния диапазон и чува само от 20 херца до 18 килохерца. Но незнайно защо, когато хората открили света на ултразвуците, се научили да „контактуват“ с делфините. Това за пореден път доказва, че човек съзнателно възприема само малка част от разнообразния свят, който го заобикаля. Но пък подсъзнанието му… фиксира много повече.