180

— А защо казват: „грехът ще те погуби“? — попита Андрей.

— Да, ще те погуби. Когато човек стори нещо лошо, това деяние не му дава покой на подсъзнателно и съзнателно ниво, гризе мозъка му като червей. В крайна сметка всичко това избива във вид на язва или може би инфаркт, инсулт и така нататък. Т.е., както и да го усуква, ако не предприеме нещо, лошото го убива отвътре.

— А как човек разбира лошо ли върши, или добро?

— Всеки много добре разбира какво е лошо и какво е добро. Колкото и да се ежи и да показва пред другите колко е добър, какъв е супермен. Но всъщност, когато остане насаме със себе си, го хваща страх. Страх го е, когато ляга да спи, особено ако е сам, или когато върви по пътека в мрака. Той много добре усеща, че някой го гледа. Той усеща този поглед върху себе си и това го потиска, изпитва неистов страх от смъртта, защото там… меко казано, му е спукана работата.

— А какво ще стане след смъртта? – попита Стас.

— Този, който е добър, да го кажем така – който е пречистен, който носи Бога в себе си, няма от какво да се страхува, на него и там ще му е добре. Може да не е постигнал големи върхове в духовното си развитие, може и да не е успял да извоюва окончателна Свобода за душата си, или по-просто казано, да се е съединил с вечната Любов, Бога, Нирвана, да се е озовал в рая или царството Божие според религиозните разбирания, но той е развивал душата си, стремил се е към това… Раят не е място, където физически се забавляваш с приятели, такива като теб, които са се помолили в църквата, защото така е модерно и се мислят за просветени. Всичко това са глупости, моли се, ако щеш, цял живот. Важното не е колко се перчиш пред другите, а това, което мислиш и правиш. Важното е кой си всъщност и как се самовъзпитаваш, как се занимаваш с духовното си израстване. Виж, ако си постигнал определено равнище на Свобода, ако си стигнал до Бога като зрял човек, тогава е ясно. Това е основната ти цел, която те дърпа. Ти си тръгнал, ти си свободен, пред теб са само звездите, пред теб е безкрайността на съ-