181

вършенството. Но на вас ви е трудно дори да разберете това състояние.

А ако, да речем, си негативен субект, ако в теб надделява материалната същност, ако се опитваш да си създадеш материални блага, като потискаш другите, тоест като им причиняваш злини и същевременно не се опитваш да се поправиш, там отвъд ще ти е доста зле.

— Абе колко му е, ще дам подкуп на поповете во слава на Господа и веднага ще ми простят всички грехове — опита да се пошегува Женя.

— Поповете може и да ти простят, но Господ — едва ли. Общо взето, ако правиш жалки опити да се откупиш, дори като построиш черква, но не се разкаеш за стореното и не започнеш да живееш на чисто със съвестта си, тогава всичките ти „въздаяния“ ще бъдат безсмислени и глупави. Защото Господ е по-заинтересован от извисяването на душата ти, тоест от тази негова частица, отколкото от разни „въздаяния“ под формата на материални блага, сътворени пак по Негова воля за възпитание и изпитване на душите човешки.

— А какво значи „там ще му е доста зле?“ — попита Андрей.

— Как да го обясня, че да ме разберете? Хайде, измислете най, най-отвратителното нещо, което може да ви се случи, най-страшното… Измислихте ли го?

— Измислихме го.

— Е, това ще е най-хубавото за вас там, и то доста дълго…

Не ви плаша, казвам ви нещата такива, какви то са. Всеки човек отговаря за постъпките си. Той може би не си дава сметка за това, макар на подсъзнателно ниво напълно да осъзнава какво върши. Тайно от всички той е користен, в него надделява материалната същност, той краде, мами, задоволява манията си за величие, скъпи се за някоя стотинка и си мисли: „Аз имам много пари, ами че аз съм цар!“ Какъв цар си ти, та нали утре ще пукнеш и там ще видят кой си… И най-интересното е, че всеки го чувства и разбира. Затова много хора цял живот се мятат от едната крайност в друга,