189

дитация, така както и предишната е ориентирана към съсредоточаването и концентрацията на вниманието… А сега се изправете, отпуснете се, стъпете така, че ходилата ви да са на ширината на вашите рамене…

Ние застанахме удобно, отпуснахме се и се съсредоточихме върху самата медитация.

— Сега както винаги ще вдишваме нормално, тоест произволно, а ще издишваме в чашообразната „Хара“, напълвайки я с енергията „Ци“, до момента, когато почувствате лека тежест. Когато „Хара“ се напълни, трябва да изпуснете тази енергия „Ци“ от „Хара“ в краката, през центъра на ходилата в земята…

Известно време „прекарвах“ тази енергия мисловно. Но благодарение на своето въображение започнах реално да чувствам как корема ми се изпълваше с вода. През това време Сенсей напомни:

— Когато „Хара“ се напълни, вие трябва да „излеете“ тази енергия през краката и центъра на стъпалата в земята.

Аз отново се опитах да направя това със своето въображение, работейки мислено над своето тяло. Постепенно почувствах топлина под формата на тънка струйка. Но чувството не беше цялостно и се усещаше само в областта на пищялите и стъпалата. Независимо, че времето беше доста хладно, краката в ботушите започнаха постепенно да се загряват. Когато констатирах този факт, веднага започнах да разсъждавам как успях да го постигна. Усещанията започнаха да избледняват право пропорционално с потапянето на разума ми в логическите размисли над този факт. И едва опитала да се концентрирам отново, Сенсей оповести края на медитацията.

— Свийте здраво юмруци и направете две дълбоки вдишвания и издишвания, а след това ги отпуснете. Накрая отворете очи.

Аз погледнах часовника си, бяха минали едва десетина минути. А на мен ми се стори доста повече. Някой от групата забеляза, че под нас се бе стопил снега. Ние учудени се огледахме. И действително, под някои от по-старите ученици сне-