194

посрещна на летището.

Здрависвайки се по приятелски, двамата се преместиха в дъното на залата, седнаха на една от спортните скамейки и започнаха да дискутират нещо.

Чувайки думата „академик“ моето любопитство направо щеше да експлодира. Всички останали в залата не обърнаха никакво внимание на гостенина. Старшите ученици продължиха да работят върху своите удари, все едно нищо не се бе случило. И нашите приятели не изоставаха от тях. Ние с Татяна също се стараехме да не се излагаме и работехме усърдно. Но след идването на този човек, цялото ми внимание се фокусира върху двамата. А когато видях как Сенсей жестикулираше обърнат към своя гост и му говореше нещо с рязък тон, аз просто не издържах. Оттегляйки се от ударите на Татяна, моята особа започна лека по-лека да се приближава към импровизирания спаринг между двамата събеседници. Тогава чух следните думи, изречени от Сенсей, към своя събеседник:

— Когато преди повече от двадесет години мечтаеше единствено за световна слава и признание, като световен учен, сам ни предложи своите услуги в замяна на конкретни знания, които да те изведат на челно място в науката…

„Ама че работа! — шашардисана си помислих аз. — Сенсей му говори на „ти“! И кои са тези „нас“? За какви услуги говори?“

Сенсей продължи:

— …От наша страна договорът беше изцяло спазен. Ти получи подробна информация, започвайки от полупроводниковия гетеролазер и завършвайки с преобразувателите на слънчевата енергия. Нима това не ти стигна?! И без това цял живот се правеше на глупак използвайки нашите знания. А за следващия юбилей и Нобеловата награда ще грабнеш. Нима е зле?! Не разбрах какви са проблемите?

През цялото време мъжа седеше със спусната глава. И когато Сенсей завърши и той вдигна очи. Лицето му беше цялото червено от силното вълнение.

— Как какви проблеми? Вие за глупак ли ме смятате?!