196

— Предполагам веднага след Рождество Христово.

— Добре… само че…

Академикът леко се запъна.

— Какво?

— Интересува ме един въпрос. Вие говорите как не се бъркате в нашите дела, а това устройство свидетелства за обратното.

— Не се бъркаме. Ако го правехме, тогава щяхме да предотвратим предстоящите събития. Но не сме ние тези, които да решават, това си е ваш избор, правете каквото искате. Но единственото, което не е в наш интерес, е да се разрази като минимум третата световна война, при това с използването на ядрени оръжия. Тъкмо за това желанието ни е просто да омекотим последствията на тези събития.

— А къде е гаранцията, че тези вълни няма да навредят на никого?

— Гарантираме, това е абсолютно безвредно. Просто хората ще станат доста по-спокойни и уравновесени. Техните ответни реакции ще бъдат омекотени, и ситуацията няма да премине в глобален конфликт… Но повтарям, ние не сме в правото си да предотвратяваме тези събития. Ако искате, предотвратявайте ги сами, това си е ваша работа.

Академикът се изправи тежко от скамейката и се сбогува. Сенсей го изпрати до вратата, напомняйки още веднъж за датата. Двамата си стиснаха ръцете и се разделиха. Когато Сенсей се връщаше от вратата го чух с усмивка да си говори под носа:

— Всеки глупак се смята за умен, но само умният може да каже, че е глупак.

Бях просто поразена от необикновения разговор. „Кой изобщо е Сенсей? Да не е физик? — помислих си аз. — Сигурно работи в някакъв научен институт. Сенсей и на нас ни разказваше за някаква задълбочена физика. В такъв случай това обяснява много за неговия кръгозор“. Версията, която изникна в съзнанието ми беше най-приемлива, тъй като в останалите „хиляди“ въпроса, просто се обърках и не успях да намеря логичен отговор. Но в моите очи Сенсей се издигна