198

26

Няколко дена по-късно, когато с мама ходихме по магазините, аз вече правих планове за вечерта, обмисляйки въпросите, които смятах да задам на Сенсей по време на днешната тренировка.

На улицата, след вчерашния дъжд и среднощния студ, натрупа пухкав сняг. Добре е да отбележа, че зимата тук беше сравнително топла в сравнение с районите в Съюза, в които живеехме преди. Снега в миньорския край приличаше на сняг само първия ден, тъй като на втория ден вече ставаше сив от въглищния прах, а на третия се топеше превръщайки се в сива киша. Тук дори и нова година посрещахме с една и съща прогноза: „Дъжд преминаващ в мокър сняг“. Тъкмо за това бях щастлива да видя този бял пухкав сняг и да почувствам дългоочаквания мраз. Това ми даваше слабата надежда, че Нова година, до която оставаха само три седмици, има вероятност да посрещнем истински, по зимно, и да се повеселим от душа.

Така, мечтаейки за доброто и за бъдещето, ние вървяхме към следващия магазин. Изведнъж обаче мама се подхлъзна и падна назад, при това така силно, че чак и подхвръкнаха краката нагоре. Всичко се случи за част от секундата, и изобщо не успях да съобразя какво се случи, камо ли да реагирам. Минаващите на близо мъже се хвърлиха да й помагат. Аз също се опитах да помогна по някакъв начин, не-