201

Някой иска да ни провери колко сме надеждни, до колко сме вътрешно устойчиви в различните ситуации, било то радост или мъка. Възможно е целия този стрес, на който ставаме неволни свидетели, да се явява напомняне свише за това, че животът е крехък, и че можем да не успеем да направим най-важните неща в него. До такава степен сме свикнали да отлагаме важните дела на своята душа за „неопределеното бъдеще“, че изобщо не забелязваме как минава самия живот, без да успеем да свършим нещо съществено.

Защо започваме да ценим нещо истински тогава, когато безвъзвратно го загубим: младостта — когато сме стари, здравето — когато сме болни, живота — когато лежим на смъртния си одър. Защо?! Най-вероятно тези внезапни ситуации са тъкмо това нещо, което ни кара да се замислим над своето безсмислено съществувание, да се осъзнаем и да направим равносметка на своите несбъднати мечти, породени от нашия мързел, връщайки се по този начин към действителността. А действителността е следната — никой не знае какво може да му се случи след една минута. Може би тогава не си струва да предизвикваме Съдбата, а да започнем да ценим всеки миг сега, от тази секунда, и да го ценим така, както го ценят обречените хора. Може би тогава ще съумеем да разберем в дълбочина смисъла на нашия живот и да направим в него хиляди пъти повече полезни неща за своята душа и за заобикалящите ни хора. „Глупаво е да си мислим, че утрешния ден е сигурен, та той може просто да не се случи“. Тъкмо сега разбрах целия смисъл на изказването на Сенсей, което някога възприемах като шега: „Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му своите планове“.

Житейските истории, които в първите дни заедно с мама слушахме от съседките в болничната стая, ме накараха да се замисля, че абсолютно никой не е застрахован от госпожа Случайност… Жената, която лежеше до прозореца се казваше Валентина Фьодоровна. Един-единствен миг преобърнал целия и живот. Всичко се случило абсолютно неочаквано. Двамата със съпруга си живеели, както и всички останали, едвам свързващи двата края. А когато се понесла вълната на