203

Нея вечер записах в своя дневник един интересен израз от нейната стара майка относно калпавите приятели: „ Турена ли е софра, пълен с гости е дома. Щом софрата ти е празна ти на всички си омразна.“

Валентина Фьодоровна била крайно отчаяна и не можела да намери изход от тежката ситуация, освен да злослови по адрес на бившите си приятели и познати. От всичко това ми ставаше някак неприятно. Не стига, че разваляше своето настроение, и разпалваше омразата си с тези лоши думи, но и караше всички около нея да съпреживяват и страдат. Ситуацията достигна до там, че с мама не желаехме да произнасяме думата „приятел“, тъй като жената буквално се взривяваше в изблик от негативни емоции щом чуеше тази дума.

Другата жена, Анна Ивановна беше добър човек. Тя не кълнеше всичко подред за своята не лека съдба, макар и здравето и да не беше по-цветущо. Тя имаше почти същото заболяване, както и мама. Просто в един „прекрасен ден“ получила остри болки в гърба. И в крайна сметка лекарите поставили диагноза дискова херния. Оперирали я и премахнали хернията, от което и олекнало много. Но след някакво време тя отново легнала от болки, а положението станало още по-тежко. Лекарите назначили втора операция, но сега тя се бои, че след нея изобщо ще престане да ходи. Анна Ивановна разказа своята история, но подробностите и особено последствията от операцията наплашиха много не само мама, но до някаква степен и мен, защото на моята особа също и предстоеше среща с неврохирург.

Анна Ивановна се придвижваше много трудно. При нея често идваше нейния съпруг, весел пълничък мъж. Децата им отдавна бяха пораснали и живееха със своите семейства в различни градове. Анна Ивановна най-много се страхуваше да остане прикована към леглото, а беше само на петдесет години. Боеше се да не стане воденичен камък за своя мъж и постоянно притеснение за своите деца. Затова се стараеше с всички сили да оздравее, гълтайки всички необходими хапчета и изпълнявайки добросъвестно предписаните и процедури. Но когато болката ставаше нетърпима, оптимизма и я