204

напускаше и тя започваше да плаче с горчиви сълзи, повтаряйки един и същи въпрос: „За какво?!“

Третата съседка беше младо момиче, може би пет години по-голямо от мен. Имаше травма след раждане. Още по време на своята бременност, чувствала болки в гърба. Десният и крак отказвал да функционира. Лена дори не можела да мърда пръстите си. Оказа се, че имала протрузия на два от дисковете. У дома тя оставила своето детенце, за което се грижила нейната свекърва пенсионерка. На нея също и идваше на свиждане нейният мъж, който изглеждаше свестен човек, спокоен по натура. За това пък нейната свекърва беше истинско торнадо, вечно недоволна и мрънкаща за някакви дреболии.

Това усложнение след раждането, което никой нямаше как да предвиди, поставило младото семейство на ръба на своето съществуване. Не стига, че Лена имаше проблеми със здравето и не можеше да се грижи физически за своето новородено дете, но и свекървата през цялото време настройваше сина си, видите ли, за какво му е такава жена инвалид, и го съветваше да се разведат. А момичето нямаше на кого другиго да разчита, освен на майка си. Но тя живееше в друг град, далече от нея и идваше много рядко, тъй като през цялото време беше ангажирана с работата си в завода, едвам свързвайки двата края. Живота и се превърна в цяла трагедия.

Бях се наслушала на всички тези истории. Тогава си помислих, че никой от тях не беше очаквал такъв развой на събитията, всички живееха със своите мечти и изведнъж им се случва случка, като гръм от ясно небе. Всички се оплакваха как е могло това да се случи точно с тях… Вечерта, намирайки се под впечатленията от чутото, отворих своя дневник на произволна страница и прочетох първите думи на Сенсей, произнесени на една от беседите ни с него, които ми попаднаха: „ Нищо не е случайно. Случайността е само закономерно следствие от нашите неконтролируеми мисли“. „Ама че работа! А аз до сега изобщо не бях обръщала внимание на тези думи“. И за да привличат вниманието ми, бях ги написала с удебелени букви.