208

ха с изключително внимание. Първоначално това ме смущаваше, тъй като на много от породените въпроси аз не бях в състояние да отговоря. Но у дома прелиствайки своя дневник, намирах тези думи на Сенсей, които най-много подхождаха за отговор на техните въпроси. Жените възприемаха цялата тази информация по свой си начин, изхождайки от своя житейски опит, и най-главното беше, че тези отговори напълно ги удовлетворяваха. Независимо, че Сенсей не бе заедно с нас, но неговото присъствие се усещаше в тези дълбоки мисли, към които постоянно се връщахме.

Наближаваше нова година и жените решиха да си направят празненство направо в самото отделение. Моя татко уреди всички формалности с главния лекар. Ние дори поставихме малка, но истинска елха, украсявайки я с различни играчки, а за майтап сложихме спринцовки и капкови дозатори. Така че нашето семейство посрещна нова година в отделението заедно с жените и техните близки и роднини. Атмосферата беше толкова приятна и весела, а всички се отнасяха толкова добронамерено едни към други, че почувствах всички, като едно голямо семейство. Запомних един интересен тост, произнесен от свекървата на Лена:

— Казват, че както посрещнеш Новата година, такава и ще бъде тя. Независимо, че я посрещаме в болницата, важното е, че сме в компанията на изключителни хора. Благодаря на Бога, че цялото това нещастие, което се стовари на моя син завърши благополучно. Благодаря ви много, уважаема Валентина Фьодоровна за вашето добро сърце. Ако не бяхте вие, сигурно никога нямаше да се измъкнем от този кошмар. Нека да пием за ваше здраве и за непредсказуемата Съдба, която завари всички нас на това необикновено място. На здраве!

Бяха изговорени още много красиви думи. А вече към два часа към нас дори се присъединиха главния лекар и неговата съпруга, които се връщаха от друго празненство. Но после разбрах, че главния лекар повече се интересуваше от общуването с татко, от колкото с останалите… Прилично подпийнали, жените започнаха да изливат своите души. И в този момент бях поразена, когато Валентина Фьодоровна разказа