210
Печатни страници 21027
Веднага след новогодишните празници, мама се почувства значително по-добре и беше изписана от болницата. Сбогуването с жените, на които също им предстоеше скорошно изписване беше изключително топло. Последните дни започна да ми остава повече свободно време и реших да отида на тренировка. Но моите приятели ми казаха, че Сенсей бил заминал в командировка за няколко седмици. Така, че нашата среща се отложи за неопределено време, тъй като след три дена с мама отлитахме за Москва.
Тръгвайки на път взех и своя дневник. И докато мама спеше в самолета, отново го прелистих. Предстоящите събития предизвикваха в мен невероятно вълнение, но думите на Сенсей сгряваха моето сърце и действаха като животворен балсам за моята душа.
На летището ни срещна чичо Виктор с новината, че от Сибир е долетял дядо ми, за да ме подкрепи морално и духовно. В рода ни дядо ми беше най-почитания, уважаван и мъдър човек сред всички. Всички се съобразяваха с неговото мнение и приемахме за голяма чест, когато той лично посещаваше някого от многото членове на рода. Бях поласкана от тази трогателна загриженост от негова страна, все пак да преодолееш пет хиляди километра, било то и със самолет, на неговата възраст не беше шега работа.