211

След като утихнаха емоциите след срещата ни с него, сложихме софрата, където мама разказа за всички беди, които сполетяха нашето семейство. Те продължиха дълго да дискутират различни въпроси, а аз прилично изморена от пътя отидох да почивам. Все пак утре предстоеше тежък ден.

Вечерта, когато препрочитах своя дневник, някой почука на вратата. Беше дядо. Той седна до мен и започна да ме разпитва за някакви незначителни неща. Постепенно разговорът ни премина към по-сериозни теми. Дядо се опитваше да ме утеши пред предстоящите събития. Той сподели, че какъвто и да е резултата от повторните изследвания, не си струва да се разстройвам. Защото много хора са попадали в много по-лоши ситуации и са излизали от тях победители, тъкмо заради това, че не са губели своето самообладание, силата на своята воля и са се борили до последно. Дядо започна да дава красноречиви примери от своя живот на фронтовата линия. А за убедителност добави и любимата си поговорка: „Докато живота в тебе тлее, надежда винаги ще грее“… През цялото време аз внимателно и спокойно слушах дядо. А когато завърши своята реч, искрено му отговорих това, което лежеше на душа ми. Изразих своето отношение към живота, което благодарение на моя учител Сенсей се сформира в мен и стана моя неотлъчна част. Дядо беше толкова поразен и изумен от тези простички истини, че дори ме попита за втори път дали наистина не се боя от смъртта.

— Разбира се, — спокойно добавих аз, — за мен смъртта е само промяна на обстановката, преход от едно състояние в друго. Знам, че винаги ще бъда с вас, моите близки, защото Любовта ми към вас живее в мен, в моята душа. И където и да се намирам, в каквато и форма да съм, тази Любов винаги ще бъде с мен. Защото аз и моята Любов са вечни… Тъкмо това чувство се научих да ценя най-много в живота си. В живота е много по важно да изживееш миг, но качествено, отколкото години, но в безсмислено съществуване.

Тези думи явно докоснаха в дядо ми някакви дълбоки