213

— Странно… Много странно. — каза докторът. — Според нашите снимки момичето е абсолютно здраво. Макар и старите снимки да говорят, че като минимум трябваше да я доведете в легнало състояние… Прилагали ли сте някакви други лечения, паралелно с предписаните от лекарите? — с явен интерес попита професора.

— Не, не сме, — мама леко се сконфузи. — Всичко, което ни предписваха лекарите, това и правихме.

— Но това, което са ви предписали моите колеги, само е забавило развитието на раковите клетки, а не ги е унищожило… Парадоксално! През цялата многогодишна практика, това е първият подобен случай, направо невероятно… Очевидно тук не се е разминало без провидение, — каза докторът, преглеждайки за кой ли път снимките и анализите.

— И сега, — плахо попита мама, не вярвайки на ушите си, — диагнозата не се потвърждава?

Професора с удивление погледна мама:

— Разбира се. Вашето момиче е абсолютно здраво!

Мама още една минута не можеше да осъзнае какво и казват.

И когато най-накрая до нея достигна неговия отговор, тя скочи да му благодари и да му стиска ръцете, все едно бе ангел небесен. Аз също бях щастлива. Но за разлика от мама ясно усещах в душата си, кой е моя ангел спасител. Дори и разума ми не се съпротивляваше на това определение. Единственият въпрос, който го мъчеше в момента бе: как Сенсей успя да направи ТОВА?

След тази новина, ние не просто излязохме от клиниката, а „излетяхме“. Долу ни очакваха нашите роднини, в това число и дядо. Тяхната радост нямаше край. А мама дори се прекръсти, тихо благодарейки на Бога, което доста ме удиви. За първи път в живота си бях свидетел на това, моята майка — офицер в майорски пагони, възпитана в идеологията на комунизма и атеизма да постъпва така. И си помислих, че най-вероятно всеки човек, независимо какъв е той, си остава на първо място обикновен човек, със своите страхове, мъка и вяра във висшите сили.