215

28

След като се прибрах, първото нещо, което направих бе да се осведомя от моите приятели кога отново ще има занятия. Оказа се, че днес вечерта. Тогава се уговорихме да се срещнем по същото време на трамвайната спирка. Едвам дочаках назначения час, грабнах с мен всички свои снимки и диагнози и полетях.

Приятелите ми ме срещнаха с бурна радост и цял поток от новини. А когато дойде трамвая едвам успяха да ме удържат.

— Маршрута вече е друг, с усмивка произнесе Татяна.

— Как така?!

— Изненада! — извикаха всички в един глас.

— Преместихме се в друга зала, — с гордост съобщи Андрей, — много по добра и удобна, при това с огледала. И се намира два пъти по-близо.

— Ама че новина! — Удивих се аз.

През целия път приятелите ми разказваха колко много интересни неща съм пропуснала, мислейки, че лекувам своя стомах в лечебно рехабилитационния център. Андрей и Костик един въз друг изливаха всичко ново и интересно, оригиналните случаи на демонстрациите на Сенсей и необикновената философия, която бе споделил с тях на духовните занимания. А Татяна и Славик суфлираха и допълваха цялата картина със своите впечатления. Слушах ги с голямо вни-