217

проговорих аз.

Сенсей се усмихна:

— Знаеш ли, има такава латинска поговорка: „Това, което го няма в документите, не съществува и в света“.

— Ама аз сериозно. Абсолютно съм сигурна, че Вие направихте това, но как? Как е възможно така бързо?

— Направо ме смайваш, — с усмивка произнесе Сенсей. — Какво си мислеше, че трябва да ти отворят черепчето, да ти изрежат парченце от мозъка и да те натъпчат с хапчета, за да можеш действително да повярваш, че са те излекували посредством някакви действия?! Та нали всяко действие се поражда, преди всичко от нашата мисъл… Някога чувала ли си за стигматиците?

— Струва ми се, че да…

— Стигматиците, това са дълбоко вярващи хора, които за броени минути получават кървящи рани на китките и ходилата, тоест на тези същите места както при Иисус Христос, когато са го разпъвали на кръста. А буквално след три дена тези рани изчезват. При някои стигматици се появяват не само рани, но и пирони. На това отгоре на тези пирони е правен анализ и в действителност се оказвало, че това не са някакви прости израстъци от кожа и месо, а истински пирони направени от материал характерен за онези времена, тоест изработени преди около две хиляди години… Вярата наистина твори чудеса. И няма нищо невъзможно за вярващия човек, независимо в какво или кого вярва… И ти питаш защо така бързо?

— Е, аз не бих казала, че съм вярващ човек, още повече дълбоко вярващ… Реално повярвах във… (тук едва не казах във Вас) висшите сили тогава, когато чух думите на професора в Москва, потвърждаващи, че съм абсолютно здрава. Тоест тогава, когато всичко вече беше факт.

— Всичко е много по-просто. Ако самият човек не може дълбоко да повярва в своето оздравяване, тогава в него трябва да повярва някой духовно по-развит. И тогава резултата ще надмине всички очаквания.

— Нима по този начин е възможно да се победи коя да е