225

подчинение, — възрази Николай Андреевич. — До колкото ми е известно, „Азът“ на хипнотизирания през цялото време запазва контрол над реалността и във всеки момент може да бъде възстановен. Хипнотизатора може да повлияе само на това, с което пациента се съгласява несъзнателно. Както пишат в медицинските изследвания, механизма на съпротива и защита не е напълно изключен.

— Ако всичко това беше така, както казвате, тогава хипнозата нямаше да се използва така активно в разузнаването на всички водещи държави. Вие сами знаете, че всички най-нови открития, технологии и методи за извличане на информация, както и контрола над човешката психика се използват на първо място за военни цели и едва малка незначителна част — за мирни цели.

— Добре де. Но хипнозата може да се използва и за медицински цели, да се излекува например някаква болест. Това е факт, нима ще го отречете?

— Ще отрека. Какво представлява болестта? Това преди всичко е сигнал на организма за възможни сериозни нарушения във функционалността или тъканите му. Постхипнотичното въздействие, оставено от хипнотизатора, което после човешкия разум изпълнява все едно е негова собствена воля, премахва единствено сигнала за болка, но не премахва самата причина на дадената болест. И човекът действително известно време няма да изпитва никаква болка, самозалъгвайки се с призрачни надежди. А фактически само ще утежни ситуацията, тъй като болестта ще продължи да прогресира и в крайна сметка ще се прояви в още по остра форма. Да се „излекуваш“ посредством хипноза не означава да бъдеш здрав, защото с такова „лечение“ дори и най-простата болест може да прерасне в много по-сериозна.

— А какво ще кажете за тези навици, които се формират в пациентите, когато настъпва оздравителния ефект. Та нали това е било многократно доказвано, лошите навици са били отстранявани, а добрите усилвани, тогава разума започвал да функционира по-различно. Защо? С какво ще обясните това?