226

— Всичко е много просто. Разумът под хипноза, като правило се намира в състояние на „доверчив слушател“. Тоест наблюдава от страни без абсолютно никакъв анализ. Ако му заповядаш да не слуша, да забрави или да си промени навиците, тогава той ще изпълни с точност всичко казано. В последствие той ще приема тази заповед като своя собствена идея… Нашият разум не е съвършен, дори е много не съвършен. Душата е съвършена и нейните възможности са неограничени. Но душата се изключва, когато човека бива хипнотизиран, защото се извършва явна активация на животинското начало в човека. Душата губи и не е в състояние да влияе на разума. Тъкмо за това хипнозата, като цяло е нещо страшно за хората.

— А ако на човека му внушат нещо хубаво?

— Няма никаква разлика.

— Но възприемането на хипнозата е свойствено за всички хора, просто в различна степен и форма.

— Естествено, така както в човека присъства в различна степен духовното и животинското начало.

— Но хипнозата има сходни черти с други изменени състояния на съзнанието, подобни на съня или медитацията. Хипнозата също така се характеризира и с по-слаб приток на сигнали към мозъка, субекта преди това се съсредоточава върху някакъв сензорен стимул…

— Да, но вие изброихте характеристиките свойствени за началото на коя да е промяна на състоянието на съзнанието. Главната разлика при хипнозата е самото състояние, което се отразява и на физическо ниво. Дори бих нарекъл хипнозата състояние на „дублиране на заповедта“. Вижте на пример как се отразява във физически план. Ако я сравним със съня или медитацията, то съдържанието на кислород и въглероден диоксид не се променя, както се случва в другите състояния. За разлика от другите изменени състояния на съзнанието, хипнозата обаче не е съпровождана с физически отклонения по-различни от състоянието на бодърстване: Вълните на електроенцефалограмата (мозъчните вълни) много често остават такива, каквито са и при бодърстването. Тоест, това