230

средоточих над „вътрешния източник на водата“. И тогава възникна едно любопитно усещане, като че ли моето съзнание влезе вътре в мен, в душата ми и се концентрира като точка в областта на слънчевия сплит. Тази точка започна постепенно да се разширява заедно с въртящата се в нея по спирала кристалночиста вода.

Накрая водата беше толкова много, че преля, изпълвайки със своята приятна разливаща се влага по цялото тяло. Изпълвайки по този начин „съда“, това приятно усещане „преля над ръба“. Вълна от някакви пулсиращи хладни тръпки започна да бяга по цялото ми тяло отгоре на долу, изтичайки в земята. Аз си представих, че моето тяло се пречиства от всички лоши мисли. В един момент се почувствах толкова добре вътрешно, така уютно и толкова щастлива, че не издържах и леко се отклоних от медитацията, благодарейки вътрешно от душа на Бог за всичко, което Той ми е дал в живота и за цялата му огромна Любов към своите чада. В следващия момент неочаквано открих, че моето съзнание, тоест истинското ми „аз“ се намираше над тялото ми. А самото тяло съвсем не приличаше на тяло. От неговата „стомнеста“ глава излязоха хиляди тънки разноцветни нишки, които в постоянното си движение отиваха в земята. И в дълбините на стомната блестеше нещо ярко, преобразявайки тези нишки в по-наситени цветове. Красотата, разбира се, беше направо опияняваща. Но в този момент дочух мелодичния глас на Сенсей, достигащ до мен някъде от далече:

— А сега свийте силно юмруци и направете две дълбоки остри вдишвания и издишвания. Отпуснете юмруците и отворете очи.

Бързо дойдох на себе си, но състоянието на тази вътрешна еуфория остана някъде в дълбините на моето „аз“. След това стана ясно, че всеки от нас е преживял това състояние по различен начин. При по-напредналите е било по-добре, отколкото при мен, а при моите връстници всичко се е случвало на нивото на „гола представа“. Но Сенсей им каза, че в началото често се случва така с много хора. Но с постоян-